изтегли word-вариант на книгата "Столетни вълни"

Руски път, отечествен – в бяло или синьо,
пролетен и есенен, мраз или пустиня,
хвърлен срещу халите и от зной изгризан,
а над теб раздрана е облачната риза.
Нощите ти димни са, овехтяват дните
и жени пустиннички раждат под звездите.
Не от вълчи друмища с тайни неразкрити
на мъжете в сумрака все сълзят очите.
С вярата в душите си все вървим през мрака,
че пред нас реките ти са от мед и мляко.
Но меда и млякото още са далеко…
Виждам хора всякакви, виждам и човека
и – миражни – сенките лягат на сърцата –
има тук за всекиго нещо за душата:
весели градините, слънце ни събужда –
и какво в пустинята още ми е нужно?
С болка във зениците от земята синя
сам наесен с птиците може да замина
и от най-високото ще съзра с тревога,
че си дълъг колкото от нас до Бога…

2000

обратно към съдържание ›