изтегли word-вариант на книгата "Столетни вълни"

Раковина

Аз раковина съм –
ухо на океана.
Шумът на глъбините
в мен събран е,
и тътенът на бурите,
и плясъкът на рибите могъщи…
А мекотелото пихтиесто, страхливо,
в мен някога живяло
с мисълта,
завинаги че му принадлежа –
безследно
от мен изтръгнаха вълните и стопиха…
То мъртво е…
А аз ще бъда вечно.
Това е моето предназначение.
Вземете ме във дланите си топли
сега или след сто хилядолетия,
праха изтрийте само и ще чуете:
шуми стихията
и диша Океанът…
Съвременник
и мой велик баща…

1983

обратно към съдържание ›