изтегли word-вариант на книгата "Столетни вълни"

Сред камъша

Ще писне полска мишка изведнъж
и бързо ще изчезне… А отсреща
ще видя дремещ, заскрежен камъш
и езеро, покрито с водна леща.

Чист изворът му бе, но с младостта
години колко времето отнесе,
откакто от прозрачната вода
изплува белокрилата принцеса.

Тогава исках всичко да й дам –
и пориви, и вяра, и горене.
Защо сега в камъша скитам сам
в ръцете си с двуцевка заредена?

Едва ли с поглед – вече отрезвен,
миража пак ще видя… Отлетели
крещят предишните години в мен,
прахосани по илюзорни цели.

Пристъпвам сам по сухите треви
и по камъша сух; но ниско сведен,
с крило над мене залезът кърви,
лицето ми докоснал с полъх леден.

А птиците на юг ще отлетят.
И аз потръпвам леко в тишината,
край мене щом внезапно закрещят
укрилите се патици в тревата.

И ето: ято сред мъглата с вик
изниква, сякаш да си вземе сбогом.
Приклада стискам здраво и след миг
двуцевката ми ще избълва огън.

Една ще падне и ще плисне кръв,
обратно другите ще се извият,
ала целта на земния си кръст
сред облаците дим не ще открия.

Какво ли искам вече от света?
Убивайки политналата птица,
на приказките стари ли мъстя,
с изчезнали завинаги царици?

Угасва Пътят Млечен над леса
и сам под облака надвиснал в здрача,
разбирам, че оттук ще отнеса
в косите само перушина пача.

1986

обратно към съдържание ›